ВАЛИДАЦИЯ НА ДАННИ

1.       Валидация на данни

Под валидация на данни се разбира още проверка на данните.

Чрез тази функция можем да дефинираме ограничения за това, какви данни може или би трябвало да се въведат в клетката.

Опциите за проверка се намират в:

   Data / Data Validation / Data Validation / Settings

                                      

                                    

1.1. Валидация на данни

                                             

                                          

2.       Задаване на съобщение при проверка на данните

Data / Data Validation / Data Validation / Input Message

Snimka na data validation unput messeges

                                          3.Задаване на съобщение при грешка

                                         Data / Data Validation / Data Validation / Error Alert

                                      

                                           

                    

                             

                               

ПОСТОЯННО ЗАГЛАВИЕ. БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ. СПИСЪЦИ. МНОГОКОЛОНЕН ТЕКСТ. ИЗЧИСЛЕНИЯ В ТАБЛИЦИ

1.       Постоянно заглавие

А) същност – текст, който еднократно се записва от потребителя, а програмата автоматично го поставя на всяка страница в документа.

Б) вмъкване на постоянно заглавие

          Insert / Header & Footer:

   - Header – в горната част на страницата;

    - Footer – в долната част на страницата;

    - Edit Header/Footer – редактиране на постоянното заглавие;

    - Remove Header / Footer – премахва постоянното заглавие.

2.       Бележки под линия

А) същност – пояснителен текст, препрадка, който обяснява или допълва значението на дума;

Б) вмъкване на бележки под линия

     References / Insert Footnotes:

     - Insert Footnote – пояснителният текст се разполага в края на документа;

       - Insert Endnote – пояснителният текст се разполага в края на страницата след наборния текст.

2.1.  Бележки под линия

В) форматиране на бележки под линия –

Footnotes - накрая на страницата /Bottom of page/ и под   текста /Below text/

-    Endnotes - накрая на документа /End of document/ и в края   на секция в документа /End of section/

-    Number Format - формат на номерата /арабски, римски    цифри, латински, български букви и т. н./

-          Symbol - избор на символ, ако

     номерирането се прави не с числа, а

      със знаци

-          Start at - откъде да се стартира

      номерирането

-          Numbering - номерирането на

бележките под линия може да

продължи след      номерацията от

предната страница или да бъде

различно за всяка секция

             

3.       Списъци

4.       А)същност – отделни редове, които са обозначени с номерация или други символи;

5.       Б) видове

6.             - номерирани – отделните

7.        редове са отбелязани с цирфи

8.         Home/Paragraph/Numbering

Snimka na numbering library

3.1. Списъци

—           Дефиниране на нов формат за номерацията:

               

3.2. Списъци

—            Форматиране на номерацията

                   

3.3. Списъци

—  -       неномерирани – онделните редове са отбелязани с различни символи

Home / Paragraph / Bullets

4. Многоколонен текст

- Page Layout / Columns

                 

5. Изчисления в таблици

—                            Table Tools / Layout / Formula

                       

СТИЛОВЕ И ШАБЛОНИ В ТЕКСТОВИ ДОКУМЕНТИ

1.       Стилове

2.       А) Същност  – сбор от създадените при форматирането характеристики, които са били запазени под дадено име.

3.       Б)  Видове стилове:

Ø  стилове за параграфи – прилагат се към цели параграфи и включват всички характеристики на форматирането на параграфите – шрифт, разстояние между редовете, отстъпи, табулации, рамки и др. Зададения по подразбиране стил е Normal.

Ø  стилове за знаците – включват форматирането, което се прилага към отделните знаци – шрифт и размер, подчертаване, потъмняване и т. н. Няма стил по подразбиране за знаците. Стилът на знаците е допълнение към вече съществуващо форматиране на текста.

       2. Присвояване на стил към текст

              1. Текстът се маркира.

2. От панел Styles на меню Home се избира стил.

3.От Change Styles може да се промени схемата на стила

4. Визуализиране на имената на стила.

 - Натиска се Shift + F1.

 -  Щраква се върху текста, който ни интересува и се появява информацията.

4.       Създаване на нов стил

·         От показалеца на панела Styles се показва допълнителния прозорец със стилове. В долната му част се намира бутонът за създаване на стилове

                        

                                 

4.1.  Шаблони на  текстови документи

А) Същност - Шаблоните се използват, когато трябва да се създават и обработват текстови документи с точно определена структура – автобиографии (CV), визитни картички, формуляри и т. Н

Ø  Шаблонът след стартиране създава копие на себе си. Той се записва с разширение .dotx (или .dotm, ако се използват макроси). След като бъде създаден и съхранен шаблон с определено оформление за страница, шрифтове, полета, стилове, той може да бъде попълнен с информацията, специфична за конкретния документ и може да се съхрани отделно от шаблона с разширение .docx (или .docm).

4.2.  Шаблони на текстови документи

Б) Използване на готов шаблон.

•       Използването на готов шаблон става

   от File -> New. Готовите шаблони са

   структурирани в отделни групи за

   по-лесното им намиране. Вдясно се

   вижда зона за преглед на избрания

    шаблон. След като се изтегли,

    шаблонът се зарежда.

В)  Създаване на шаблон.

Създаване на шаблон.

•       Документът най-напред се създава с изглед и форматиране, каквото желаем, а след това се записва в подходящия формат. Записването може да стане от File -> Save As, като в полето File Type се избира форматът или от File -> Save & Send -> Change File Type, като се избира към коя група формати да причислим документа.

5.       Тема

А) същност, прилагане

•       Темата на компютърен документ е съвкупността от унифицирани дизайнерски елементи – цветове, шрифтове и графики, които определят външния вид на документа.

•       Може да се използват готови теми от Page Layout -> Themes

Б) промяна на тема

•       Промяна в цветовата схема става от Page Layout -> Colors, на шрифтовете – от Page Layout -> Fonts, а на ефекти (контурни линии, запълващи конструкции, графики, фигури, картини и т .н.) – Page Layout -> Effects.

Принципи и основни начини за защита на компютърна мрежа от неоторизиран външен достъп

1.Неоторизиран достъп

Ø  Ползването на ресурси в мрежата от лице, което не е закон потребител на системата или използването им от потребител на мрежата по начин, за който не са му предоставени права.

               2. Основни принципи за защита на компютърна мрежа

Ø  Физическо опазване на мрежата

Ø  Опазване на неупълномощен достъп

Ø  Конфинденциалност на информацията и защита на личните данни

Ø  Стандартизация – предлаганите решения за защита трябва да се основават на международни стандарти и протоколи за сигурност

Ø  Отвореност към бъдещо развитие на защитата

                   3.Основни начини за защита от неупълномощен достъп

Ø  Потребителско име (username) и парола (password)

Ø  Защитна стена (firewall)

Ø  Специализиран софтуер

                     4. Акаунт

Ø  Комбинацията от потребителско име и парола е свързан с определени права на потребителя в системата, които се наричат общо “акаунт” – достъп до файлове, програми и право на ползване на хардуер.

Ø  Потребителските акаунти осигуряват възможности за съвместно ползване на компютър или мрежов ресурс от повече потребители.

                     

                                 

     5.Видове акаунти

Ø  Администратор (Administrator)- Осигурява максимален контрол върху компютъра и трябва да се използва само когато е необходимо.

Ø  Стандартен (ограничен/limited) потребител - Предназначен е за всекидневна работа с компютъра от упълномощен потребител.

Ø  Гост (Guest) - Предназначен за случайни потребители на компютъра и е с най-малки права.

      6.Правила за избор на подходяща парола

Ø  Да се използват букви, цифри и други символи.

Ø  Да има главни и малки букви наред със смесването на горен и долен регистър.

Ø  Да се състои от голям брой символи – желателно е над 12, защото към момента тази дължина затруднява практическото разбиване на паролата.

       7.Роля на защитната стена

Ø  ограничава неупълномощения достъп чрез динамично филтриране на опитите за достъп до системата чрез компютърната мрежа. Като резултат засича и предупреждава за атаки в реално време.

Ø  ограничава програмите работещи на компютъра, изпраща информация или вреден софтуер /вируси/ до други компютри в случай на заразяване с компютърен вирус.

                                   

8. Антивирусна програма

Ø  Антивирусен софтуер – неделима част от защитата на мрежата.

Ø  Освен стандартната антивирусна защита често се осигурява и защита от шпионски софтуер (Spyware), който краде информация и я изпраща до други компютри, от нежелана поща (spam), изскачащи прозорци (Pop-ups) и др.

Ø  Такава програма е например Windows Defender, която е безплатна.

                          

                                   

                           

ВИДОВЕ ТОПОЛОГИИ НА ЛОКАЛНИ КОМПЮТЪРНИ МРЕЖИ

1.       Същност на компютърната мрежа

§  Компютърната мрежа (computer network) представлява два или повече компютъра, свързани с помощта на необходимия за целта хардуер и софтуер.

§  Предаването на данни в мрежата се осигурява от множество софтуерно реализирани правила, наречени мрежови протоколи (network protocols).

§  Мрежата Интернет например се основава на протокол, наречен TCP/IP.

2.       Мрежова архитектура

§  Начинът, по който информацията се пренася между компютрите в мрежата се определя от  т.н. мрежова архитектура.

§  Всеки различен вид  мрежова архитектура има набор от стандарти (протоколи), които определят как информацията се пренася по мрежата.

§  Ethernet  е най-популярната и най-евтина архитектура.

3.       Видове компютърни мрежи

А) Според разстоянието биват:

Ø  Локални (LAN - Local Area Networks)

Ø      Една локална мрежа свързва компютри и периферни устройства на относително къси разстояния – в рамките на стая, сграда или близо разположени сгради.

Ø  Глобални (WAN - Wide Area Networks)

Няколко отдалечени помежду си локални мрежи могат да се свържат в глобална мрежа.

3.1.  Видове компютърни мрежи

Б) Според правата на компютрите биват:

Ø  С равноправен достъп (peer-to-peer) - всеки от компютрите може да предоставя собствените си ресурси и да използва ресурси, предоставени от другите компютри.

Ø  Клиент – сървър (Client - Server) - Правата на отделните компютри в мрежата се определят от сървъра (server) – компютър, който предоставя на другите компютри включени в мрежата данни, услуги и периферни устройства.

4.       Топология на ЛКМ

·         Топология (network topology) – начин на физическо разположение и връзка между устройствата в мрежата.

Ø  Линейна, шинна (bus) - Мрежовите устройства се свързват последователно към кабел, който се нарича шина (bus). Ако кабелът се повреди някъде, мрежата престава да работи.

Ø  Кръгова (ring) - Всяко устройство има точно две съседни на себе си и цялата връзка се оприличава на кръг. Прекъсването на кабела прекъсва работата на цялата мрежа.

5.       Пренос на данните между компютрите в една мрежа

·         Преносът на данни между устройствата в една мрежа може да се осъществи или по кабел, или безжично.

·         Безжични технологии за пренос на данни има много - технологията Wi-Fi, GPS (Global Positioning System), GSM за мобилни телефони и т.н.

Инсталиране и деинсталиране наприложни програми

1.       Програми в Windows

v  Операционната система разполага с набор от стандартни приложни програми, като Calculator, Paint, Notepad, и други.

v  Можем лесно да ги открием в Start меню или в под меню Accessories.

2.       Закон за авторското право

      Този закон урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката.

      По своята същност софтуера е продукт на интелектуалното творчество, принадлежи на своите създатели и се закриля от Закона за авторското право и сродните му права.

      Законно право се придобива след покупка от притежателя на авторските права или лицензиран дистрибутор, който включва оригинално копие на инсталиращата програма, оригинален сериен номер за регистрация и оригинална документация.

3.       Програми разпространени в Интернет

·         Безплатни програми   - компютърни програми, чиито автори дават на потребителя правото да ги изпълнява, копира, изучава, променя и подобрява

·         Свободно разпространявани програми (freeware) - компютърен софтуер, който е на разположение за употреба за нулева цена, тоест без заплащане или с такса, която е само при желание от страна на ползвателя.

3.1.  Видове програми разпространени в Интернет

§  Програми за временно ползване (shareware) – имат ограничен срок за ползване (определен брой дни или определен брой стартирания ), след който основната част от функционалните им възможности са недостъпни и потребителят трябва да намери начин за лицензирането на продукта

§  Демо програми (demo) – предлагат се

с рекламна цел, могат да се използват   неограничено във времето, но възможностите за съхранение, отпечатване, ползване на помощната система, са забранени за изпълнение.

4.       Инсталиране на програма

Ø  Инсталирането започва от изпълним файл с име Setup.exe или Install.exe

Ø  Инсталацията преминава поетапно с помощта на диалогови прозорци, които напътстват потребителя

Ø  Програмата създава указано от потребителя място на твърдия диск и създава връзка между файловете на програмата и системните файлове на ОС.

5.       Деинсталиране

Ø  Премахването на вече инсталирана програма се нарича деинсталиране.

Ø  Control Panel / Programs and Features / Uninstall

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ НА КОМПЮТЪРНА КОНФИГУРАЦИЯ

1.       Компютърна конфигурация

·         Съвременните компютри постоянно се усъвършенстват, стават все по-бързи и все по-малки по своите размери

·         Има елементи, без които една компютърна система не може да работи и други, които могат да се добавят допълнително, за да се увеличат възможностите на компютъра.

·         Компютърната конфигурация е съвкупност от всички устройства на системата за електронна обработка на данните.

·         Конфигурацията се състои от централен блок и устройствата, включени към него. Те се наричат периферни устройства.

2.       Централен процесор (CPU)

Същност - е основната част на електронноизчислителна машина, която декодира и изпълнява инструкциите от програмното осигуряване.

Ø  Централният процесор е мозъка на компютъра

Ø  Когато включите компютъра, той започва своята работа.

Ø  Това е устройството, през което минават за обработка всички дейности в компютъра.

Ø  Процесорът обработва информацията, която постъпва от входните устройства и извежда резултата на някое от изходните устройства.

Ø  Той се намира във вътрешността на компютърната кутия.

Ø  По своята същност представлява силиконов чип

2.1. Централен процесор (CPU)

·         Неговата скорост на работа се измерва в мегахерци (megahertz) MHz. 1MHz означава един милион такта в секунда. Тактовата честота определя до голяма степен производителността на процесораКолко е по-голямо числото, толкова по-бързо работи централния процесор.

·         Съществуват различни марки процесори, които са разработени от различни производители. По-известните са Pentium, Celeron, AMD.

2.2. Централен процесор (CPU)

Б) основни части на CPU - състои се от две основни части:

       - Аритметико-логическо устройство (АЛУ) - изпълнява всички аритметични и логически функции – събиране, изваждане, умножение, деление и сравняване на две числа

     - Контролно (управляващо) устройство (УУ) - сложна електронна схема, която извършва управлението и координирането на повечето от дейностите на компютъра.

·         Тези части на процесора са свързани с електронна връзка наречена шина (BUS). Шината действа като високоскоростна магистрала между тях.

3.       Дънна платка (Mainboard)

o   Дънната платка, наричана и просто дъно, е електронна печатна платка, представляваща „гръбнака“ на една компютърна система.

o   В персоналния компютър тя е носител на основните функционални елементи като чипсет, компютърна памет, централен процесор, както и шините за връзка между тях

o   Шините действат като магистрали за данни, като основната се нарича системна шина.

o   Върху нея са монтирани и редица слотове за включване на периферни устройства. Част от слотовете на дънната платка са тези за видеокартата

4.       Компютърна (вътрешна) памет

Ø  Вътрешната памет на компютъра служи за съхраняване на данни и команди, които по-късно да могат да се използват от компютъра. Тази памет бива два вида:

А) RAM (Random Access Memory) - памет, в която може да се записва информация, и от която може да се чете информация. Тя се нарича още оперативна, тъй като в нея се стартират всички програми, с които работи компютъра. Тя има ограничен обем и е енергозависима Б) ROM (Read Only Memory) - памет само за четене. В нея се записват много важни за работата на компютъра програми. Без тях компютърът не може да работи. Затова информацията в тази памет не се изтрива, дори когато компютърът е изключен (тя е енергонезависима).

                               

5.       Външна памет

Ø  Включва външните устройства, върху които се записва информация.

А) Твърд диск (HDD) – устройство, на което се записва информацията в компютъра.

Ø  Представлява кръгли плочи от алуминий, запечатани в специална обвивка.

Ø  Най-важната му характеристика е неговият обем – измерва се в MB, GB, TB и т.н.

Ø  Съществуват и външни твърди дискове

                   

6.       Външна памет

7.       Б) Flash памет – енергонезависима, препрограмируема компютърна памет. Реализира се върху полупроводникови чипове по планарна технология. Лесно преносима, удобна, използва се за многократно записване.

     

5.1. Външна памет

ü  Оптичните дискове  - те са сменяеми носители на информация с формата на диск. Четенето и записа на данните става посредством лазерен лъч, като съществуват и хибридни модели, при които освен лазерното излъчване се използва и магнитно поле. Това са CD и DVD, както и техните наследници HD DVD (High Definition DVD) и BD (Blu-ray Disk).

6. Звукова карта

ü  Звуковата карта (на английски: sound card) е допълнителна компютърна платка, която позволява въвеждането/извеждането на звук от/в компютъра, под контрола на компютърна програма

ü  По своята същност представлява платка, която се поставя на дънната платка на компютъра

6.1. Видео карта

Ø  Видеокарта (известна също като графична платка, графична карта, видеоадаптер, графичен адаптер) (на английски: videocard) е устройство, преобразуващо графичния образ, съхранен в паметта на компютъра, във форма, предназначена за показване на екран на монитора.

6.2. Мрежова карта(LAN Card)

Ø  Мрежова карта, мрежов адаптер или карта от мрежови интерфейс(от английското LAN, Local Area Network) е част от компютърния хардуер, позволяваща на компютри да комуникират по компютърна мрежа.